Начало Перник Куциян – червеният позор за Перник

Куциян – червеният позор за Перник

1140

На днешната дата- 2о декември през 1944 година е приет „Наредба-законът за трудововъзпитателни общежития за политически опасните лица“. По същността си този акт е противоконституционен, тъй като към онзи момент все още е действала Търновската конституция. Целта на тези лагери е да се смаже всяка възможна опозиция на установената комунистическа диктатура. Един от тези лагери се намира на територията на Перник.
„Ограда от бодлива тел и сиви бараки в ограденото пространство. Ограда като за добитък! Бараките – да не ги гледаш! Обори някакви – неугледни, мръсни, с олющени мазилки, с криви хлътнали покриви… Само административната барака има по-сносен вид – измазана, варосана! Белия дом – и да не знаеш, че така я наричат, така ще я наречеш. Това е Куциян.“- така описва концентрационния лагер Куциян лагеристът Васил Мирчовски в интервю за desebg.com.
В концлагера са въдворени множество политически опозиционери: монархисти, анархисти, демократи. В лагера отиват и голям брой артисти, художници, писатели и други културни дейци. Един от тях е и големият български писател Димитър Талев.
Лагеристите са били принуждавани да извършват тежък физически труд, с минимални хранителни дажби. Дневният норматив е бил 7 000 тухли. Затворените са били настанени в бараки от по няколко човека, ако някой се опита да избяга, всички от неговата барака са били наказвани с побой, а в нередки случаи и с разстрел. В началото на 1948 година, от „Куциян“ е отделен нов концентрационен лагер към близкия рудник при село Богданов дол, който функционира до 1951 година.
Перник все още пази спомена за лагера на смъртта. Дълги години за него се е говорело със страх. Оцелелите още помнят времето прекарано в Куциян. Многобройни са историите, които се предават от поколение на поколение за разделените семейства и прекършените животи. В лагера влизат 3298 души, но излизат значително по-малко. Наш дълг е да помним жертвите и да не допускаме историята да се повтори никога.