Начало Перник Култура Честито Рождество Христово!

Честито Рождество Христово!

57

На 25 декември празнуваме Коледа, позната като Рождество Христово, Божик или Божич. Това е един от най-големите църковни празници в християнския свят.

Празникът Рождество Христово се отбелязва на 25 декември. Тази дата съвсем не е случайна. Това е денят на зимното слънцестоене – денят с най-дългата нощ, след която денят започва да расте. На тази дата в древност езичниците празнували Денят на непобедимото слънце (Dies Invicti Solis). Християните приели тази дата за празнуване на Христовото Рождество с цел да противодействат на езическата традиция, като дадат пример за почитане на истинското Слънце на правдата – Христос (срв. Мал. 4:2). Съвсем не е случайно избрано времето, в което се чества Рождество Христово. Христос се ражда в най-тъмната нощ, във времето, когато се извършва зимният преход на слънцето и дните са най-кратки. Той се явява, за да донесе истинската светлина на богопознанието и топлината на Божествената любов на хората.

Раждането на Спасителя се предшествало от дълъг период на очакване. В Стария Завет изобилстват пророчески предсказания за Месия (Помазаника), изобразявайки Го едновременно като небесен Цар, Който ще донесе на хората мир, и като Страдалец, Който ще пострада невинно заради спасението на човешкия род. Православната църква е предвидила празникът Рождество Христово да се предшества от дълъг период на подготовка и очакване. Всяка година на 14 ноември – денят на св. ап. Филип, започва т.нар. Рождественски (Коледен) пост – време, в което християните смиряват душите и телата си, за да посрещнат подобаващо спасителното Христово Рождество. Постът включва въздържане от храни с животински произход, като в определено време се разрешава да се яде и риба. По степен на строгост Рождественският пост се нарежда след Великия и Богородичния, по време на които яденето на риба се свежда до определени празнични дни – Благовещение и Цветница (за Великия пост) и празника Преображение (за Богородичния пост).

Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.

Коледа в България е семеен празник. Всъщност Бъдни вечер е по-важен празник – всеки остава вкъщи с най-близките членове на семейството за богата вегетарианска вечеря. Обикновено тя се състои от боб, зеле и лозови сърми и червени чушки, пълнени с ориз и подправки, много предястия, компот от сушени плодове и важния домашно приготвен хляб. Това е така наречената „пита“, в която се слага монета преди печене. На вечеря, най-старият член на семейството раздава пита на всеки и този, на който се падне монетата, ще има късмет през годината. Любопитна подробност е, че на Бъдни вечер масата не се разтребва и остатъците се оставят през нощта, за да могат нашите мъртви предци също да вечерят.

В полунощ на Бъдни вечер срещу Коледа започва и обичаят Коледуване – зимният обичай за плодородие, здраве и късмет.

В Коледуването участват млади мъже – скоро оженени, сгодени или ергени. Наричат се коледари, като в различните части на страната думата може да звучи и като коладници, коледаре, коледници. Те ходят от къща на къща и пеят български коледни песни. Традицията повелява коледуването да продължи от полунощ до изгрев слънце.

Според преданията именно по това време се появяват свръхестествените същества като караконджули и таласъми. Вярва се, че със своите песни коледарите имат силата да ги прогонят.

Коледарите пеят по пътя, пред вратата и в къщата. Обредните песни, които изпълняват, са различни, зависят от мястото, на което са и човека, за когото пеят. Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния до най-малкия. С песните си коледарите пожелават добра реколта и здраве на семейството.

По-късно в коледния ден българите обикновено правят богата месна вечеря с роднини и близки приятели на семейството. Това е безкрайна въртележка от смяна на маси, ястия и бутилки. Споделянето на храната и напитките е важен елемент от българския характер и се счита за начин, по който се показва уважение.