Начало Перник Общество 145 години от героичната гибел на Васил Левски

145 години от героичната гибел на Васил Левски

179

Десетки граждани обсипаха с цветя и се покланяха пред паметника на Васил Левски в Перник по повод 145-ата годишнина от гибелта на Апостола. Своето уважение засвидетелства политическият елит на града, начело с кмета Вяра Церовска, общественици, ветерани, будни граждани.

В едноминутно мълчание присъстващите на сведоха глави пред живота, делото и героичната смърт на Дякона. По традиция възпитаници на ХІІ ОУ „Васил Левски” изнесоха литературно-музикална програма, изпълнена със стихотворения и разкази, посветени на патрона на своето училище.

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски и Апостола на свободата, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой.
Васил е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя – Христо и Петър – и две сестри – Яна и Марийка.
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.
На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола: „Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Св. София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах.“
Заедно с клисарите Христо Хамбарков и Илия Джагаров, поп Христо Стоилов го погребва от лявата страна на св. Престол. в църквата „Света Петка Самарджийска“.
Вечни ще са словата на Апостола в предсмъртното му писмо: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“ Много са мислите и прозренията, които ни е оставил Апостола на свободата, но две от тях са запечатани в паметта на всички българи: „ Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля”, пише Левски до Атанас П. Хинов на 25.VIII.1872 г. И още: „Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си”, четем в писмо до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.